“Вярвам в съществуването на съдбата.
Вярвам, че всяко нещо седи някъде там в пространството и чака подходящия момент, за да ти се случи.
Вярвам, че има хора и съдби, с които днес се разминаваш, но утре ще се срещнеш, за да създадеш едни от най-паметните си моменти.
Хора, обстоятелства.
Мои и чужди.
Взимам примери от себе си и от околните.
Опитвам се да попивам и да се уча не само от моите истории, а и от тези на другите.
Неслучайно разказани.
Времето се прокрадва бавно, за да се изплъзне бързо между пръстите ми.
И малкото отделено такова от някой за нечии разказ, за нечия житейска прелюдия са ценни.
Толкова много грешки имаме за правене, че е непосилно да разчитаме само на себе си.
Трябва да се учим непрекъснато. Много и ускорено. За това трябва да слушаме. И да се случваме не само в собствените си истории, а и в тези, с които съдбата ни среща.
Казах ли, че вярвам в съдбата?
Няма нищо по-вдъхновяващо, когато виждаш енергия, хъс и ентусиазъм в очите на някой случайно срещнат, докато говори за нещо, което наистина харесва. Няма значение дали е близък или далечен. Приятел или познат. Топлината в гласа, блясъка в очите и емоцията на сърцето, които излъчва този човек в този момент са напълно достатъчни да се сграбчиш и да искаш да заживееш отново. Крадеш силите, любовта и уюта от думите му. От начина по който ги изрича, от вибрациите на гласа. От топлината в душата му.
Вярвам в хора с душа. Такива, които са себе си. Такива, които правят грешки до безобразие. Такива, които са безстрашни. Такива, които са били смачкани, но никога прекалено дълго. Винаги достатъчно. Вярвам в хора с гордост. Хора, които единственото нещо, което може да ги мотивира или повали да е собствената им оценка за себе си. Вярвам в хора-смисъл. В хора с минало. В хора с история. В хора с цели.
Вярвам, че след всяка една такава среща усещам това, което усеща какавидата преди да се превърне в пеперуда.
Вярвам, че винаги когато забравя къде е пътят не трябва да спирам да вървя.
Една пеперуда всеки път ще чака да бъде излюпена.”

SilviAmica

ДИАГНОЗА: САМОТА!

Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
Това са лоши приятели…
…Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
Това е твърде много свободно време…
Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
Това е песимизъм…
Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
Това е неувереност в себе си…
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
Това е заболяване…
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
Това е депресия…
Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
Това е егоизъм…
Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
Това е болка…
Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
Това е самозаблуда…
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

– Попитах едно детенце: Какво е любов?
То отвърна: – Любов е когато кученцето облизва лицето ти.
Засмях се…, но после детенцето добави:
– Дори когато цял ден си го оставил само и гладно.

“Научих…, че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш.
Научих…, че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал.
Научих…, че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него.
Научих…, че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него.
Научих…, че игнорирането на един факт не променя това, че е факт.
Научих…, че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява.
Научих…, че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих…, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
Научих…, чекогато си влюбен, това си личи.
Научих…, че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, е едно от най-успокояващите усещания в света.
Научих…, че да си добър е по-важно от това да си прав.
Научих…, че никога не трябва да отказваш подарък от дете.
Научих…, че парите не могат да ти дадат класа……”

Andy Rooney

“Мен чуждия живот не ме интересува. Аз и от моя съм си в шок!”

Слушай!!! Аз се обичам. Обичай ме и ти!!! Какво ти пречи?!

“Не планирайте всичко – оставете живота да Ви изненадва понякога. Толкова е хубаво!”

“Ако отвориш сърцето си – ще дойде Любов.
Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако кажеш “благодаря” на сърцето си – радост ще има.
Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата.
Ако простиш, на онова което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял.
Ако си готов да откриеш “звезда” – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост.
Ако си се доверил на Живота – ти си в мъдри, любящи ръце.
Ако знаеш, че Живота е този, който те води – ти си вече победител.
Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.
Ако вярваш в себе си – Животът ще те подкрепи. Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и Живота. Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.”

/ Тибетска мъдрост /

„Никога не позволявай да изливат върху теб купчина токсична язвителност, само за да се нарекат след това „говорещи истината.
Никога не прави това и ти с другите!
Искреност, която не е моделирана от състрадание, е просто една фалшива добродетел и обикновено е оправдание за проявяване на жестокост.
Така че, не го прави.
И не позволявай да се прави с теб.“

Елизабет Гилбърт

“Най-важно е да намериш това, което ще ти даде покой.”