“Искаш ли да бъдеш умен:
– научи се да питаш разумно
– да слушаш внимателно
– да отговаряш спокойно
– и да престанеш да говориш, когато няма какво повече да кажеш.”

Йохан Лаветер

“Не затваряй книгата, когато се случат лоши неща в живота ти!
Просто обърни страницата и започни нова глава!”

Хубавите неща не обичат да бъдат планирани. Те винаги държат да ви изненадат.

“Знаеш ли кое е наистина силно секси?
Чувството за хумор.
Вкусът за приключения.
Здравословната руменина.
Бедра, които да сграбчиш.
Откритостта.
Увереността.
Скромността.
Апетитът.
Интуицията.
Присъствието.
Бързият ум.
Мръсните шеги, разказани от невинно изглеждаща дама. Жена, която осъзнава колко е красива.”

Къртни Мартин

“Не е лесно да си мъж. Много се отказаха .”

“Безгрешни са само ангелите.”
Мерилин Монро

БЕЗ ПЪТ

Объркана съм. И ми е студено.
Залутана съм и не виждам път.
Кое е първо? И кое – последно?
Кое е вечността, кое – мигът?

Къде да спра?
Къде да те намеря?
И как да продължа сама напред?
Объркана съм…И ми е студено.
Мираж ли беше пътят ми към теб?!

В. Чапанова

Щастие

Понякога наистина летя
и сякаш нищо не е невъзможно…
Земята е прекрасна след дъжда,
а времето направо е разкошно…

Желая да раздавам красота…
През Божията благодат немея…
Такъв покой изпитвам в утринта –
денят се радва също, че живея…

Във нежен стих желая да предам
на битието истинската същност!…
Такава – непорочна като храм.
Светът е идеалната окръжност.

Душата ми е пълна със любов
и с пръстите си щастие рисувам…
Хармония усещам с порив нов –
по пътя си не крача, а танцувам…

И мислите ми сякаш са с криле,
и думите са птици и отлитат,
и ятото е с форма на сърце…
И Господ закачливо се усмихва…

/Димитър Занков /

“Не задържай това което си отива, и не отблъсквай това, което идва. Тогава щастието само ще те намери.”

Омар Хаям

Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!

На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира ”Оставка!”.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.

На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай в града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.

Боже, толкова хора без своя усмивка!
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички.
Сега!

/Васка Мадарова/