Докато Стивън Кинг обясняваше на катаджията защо кара с превишена скорост, полицаят се напика два пъти.

“Днес е най-хубавият ден в живота ми.
Днес за пръв път ми се усмихна дъщеричката ми.
Усмихна се. Не лъжа. Преди минута ми се усмихваше.”
——————————————————-
– О, кой е дошъл при нас! Моят нов главен готвач.
– Дмитрий Владимирович, няма да работя при вас. Заминавам в Питер.
– Добре ли помисли? Шанс се пада един път в живота.
– Разбирам. Но Вика с дъщеричката ни заминават.
– Просто не мога да не тръгна с тях.
– Още си млад. Викита, деца…В живота може да има много, а шанс не.
Само един.
– Кое е по-важно за теб?
– Семейството. Извинете.
– Макс!
——————————————————-
Това е всичко. Не беше лоша история.
Интересна. Весела. Понякога малко тъжна.
А най-важно – поучителна.
Тя ни научи да бъдем смели и да не се боим от предизвикателствата, които ни готви животът.
Помагаше ни да постигаме поставените цели, независимо от всичко.
Но най-важното е, че тази история има щастлив край.
Вика се съгласи да остане в Москва, а аз станах главен готвач.
Отново ще работим заедно.
Мечтите се сбъдват. Не забравяйте!

КРАЙ
КРАЙ, но…
Но както обикновено става, когато свършва една история,
винаги започва друга.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 20

Съдбата ни оставя подсказки, които като следваме се оказваме там, където трябва да сме.
Понякога вървим по лъжливи следи, които ни водят към началото на пътя.
Но когато толкова често си грешил, спираш да обръщаш внимание на подсказките на съдбата
и просто вървиш по своя път.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 19

– Тате, искам да се оженя, харесва ми Ваня от съседния блок.
– Не може сине, тя ти е сестра.
– Мамо, исках да се оженя за Ваня, но тате ми каза, че тя ми е сестра.
Преди няколко месеца ми каза същото, когато му казах, че харесвам Соня.
Какво да правя?
– Спокойно сине, жени се за която искаш, той не ти е баща.

😀 

Критичните ситуации са като лакмусова хартия.
На някои сигнализират, че реакцията не е наред.
И по-добре да не продължаваш опита.
На други дава да разберат, че са на верния път и главното изследване е напред.
А на трети помага да осъзнаят, че експериментът е приключил.
А неговият резултат е нов живот.

– Красива е! Как ще я наречем?
– Ние? Заедно?
– Това е… нашето дете. Нашата дъщеря.
– Благодаря ти. За всичко.

Източник: Кухня, сезон 5, епизод 17

Учителката посочва портрет на Ленин и пита Иванчо в час по руски език:
– Кто он?
– Он плешив.
– Садись, два!
– Как два ма госпожо, да не съм го скубал аз!

😀      😀