Местенце, оставящо следа…..

Една пътничка се качва в автобус. Шофьорът видял диференциала на пътничката и се изпуснал:
– Брей къф голям задник.
Пътничката се възмутила и го цапнала.
Тогава той казал:
– Брей к’ви малки ц*ци! И тя пак го ударила.
– Госпожо, ако престанете да ме удряте, ще ви кажа как да ви пораснат ц*ците!
– Как?
– Ами ще ги масажирате с тоалетна хартия.
– Ще помогне ли?
– Ами като гледам на гъза ви е помогнало.

– Слънчице, кафе искаш ли?
– Да, скъпи!
– Тогава направи и на мен едно.

– Деца! Днес ще рисуваме разни зеленчуци..(рисува краставица)
…Какво е това?
Децата:
– Х*й ! х*й !
Младата учителка разплакана тича да се оплаче на директора, че децата не я слушат и се държат неприлично. След малко идва директорът и казва:
– Как не ви е срам, а?! Учителкта ви се старае, а вие така да се държите лошо…и кой е нарисувал този х*й на дъската?

😀 

Тетрисът ни учи, че грешките в живота се натрупват, а успехите изчезват.

Животът стана толкова динамичен, че вече няма време за цветя и шоколадови бонбони. На първа среща се ходи с презервативи и четка за зъби…

Вървяла си една руса мадама и спряла на светофара да изчака да светне зелено. До нея се приближило едно джудже и я изгледало от главата до петите и после казало: – Здравей брюнетке!
Мадамата троснато му отговорила: – Не съм брюнетка! Аз съм блондинка!
Джуджето възразило: – Аааа, брюнетка си, брюнеткаа! От тук се вижда!

Щирлиц пише с боси крака на пишещата си машина и си мисли:
– ”Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…”

– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява бизнесмен на съдружника си.
– Аз, аз, аз…! Вечно ‘аз’ казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш ‘ние’…
– Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: ‘Ние’ сме забременили секретарката.

“Ти си човекът, който разтваря целия свят за мен. Искам да се гмурна в бъдещето с теб, защото когато си до мен, то изглежда по-голямо и по-ярко, отколкото някога съм си представял. Не искам да се установя с теб, искам да полетя заедно с теб – към далечни страни, непознати местности, до дребни кътчета по света. Ти си човекът, при когото искам да се прибера у дома. Този, с когото искам да избягам. Искам да си с мен на всяко приключение, на което се отправя, до края на живота си. Искам да правя всичко на тази земя с теб. Не искам да си човекът, с когото винаги се съгласяваш. Искам да съм онзи, който предизвикваш – да се променя, да расте, да се разраства по начини, които дори не биха ми хрумнали, преди да те срещна. Искам да водим разгорещени дебати до 3 през нощта. Искам силно да ми противоречиш, когато не действам правилно. Искам страстни аргументи за начина ни на живот, тъй като твоят огън захранва моя и никога не искам тази искрица да умре. Искам да съм човек, когото ти не се страхуваш да предизвикаш, защото понякога се нуждая от този допълнителен тласък. И можеш да си сигурен, че можеш да очакваш същото от мен.
Обичам те от тук до края на света и отговорно и любящо ще се грижа и бъда с теб.”

Давид Бонев