“Хората не разбират, че в живота е важно да се смееш с някого, а не на някого.”

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

Преди да почине, султан Сюлейман Великолепни е предал своите последни три желания на главнокомадващия неговата армия, отнасящи се до неговото погребение. В тези завети може да се открие мъдрост, валидна за всички нас.

Усещайки, че смъртта идва, султанът поискал да разговаря с главнокомадващия и му казал как иска да протече неговото погребение.

Първото желание на Сюлейман било саркофагът с неговото мъртво тяло да се носи от най-добрите лекари в империята.

Второто му желание било по време на траурната процесия, която преминава през града, да се хвърлят скъпоценни камъни и златни монети. А третото желание е било по време на цялата процесия ръцете на султана да висят извън саркофага.

Военачалникът бил изненадан от последната молба на султана, но той му обяснил голямата мъдрост зад решението си.

С първото си желание Сюлейман е искал да покаже, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта. Хвърлянето на злато и скъпоценности показвало на хората, че всичко материално, което сме придобили, остава на земята.

Извадените ръце на султана е трябвало да покажат, че дори един от най-великите владетели напуска този свят с празни ръце.

Източник: sanovnik.bg

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

Това, което търсиш, търси теб.

Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

“Ако откриете път без трудности, това значи, че той не води доникъде.”

Дж. Ф. Кенеди

“Любовта е просто дума, докато не дойде някой, който да я изпълни със смисъл!”

Паулу Коелю

Да пишеш на български с латински букви е все едно да пишеш с лайна по стената – чете се, но не е приятно.

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш – за да се избавиш!

Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода – по нея да се стичаш!

Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!

Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

/ Милко Раев /