Всички мечтаем за щастлив край, но за съжаление, в живота той невинаги идва.
И не за всички.
Някои, за щастливия финал, трябва просто да прескочат товара на предишните си разочарования,
а някои си мислят, че щастливият край вече е настъпил.
Но всъщност най-щастливите минути за тях все още предстоят.
На някого му се струва, че щастливия край в живота му никога няма да дойде,
но дори в този случай не трябва да отстъпва от пътя, който е избрал.
Борете се за своя щастлив край.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 20

Ресторантът е вселена състояща се от два свята – салон и кухня.
И за да просперира ресторантът,
тези два свята трябва да си помагат един на друг.
Но всичкия този баланс може да бъде разрушен от всякаква дреболия.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Какво е доверието?
Тази неизмерима, неуловима материя я
създаваме и скрепваме с преданост и труд. С дни, месеци, години.
А да се разруши, е възможно за миг.
С необмислена постъпка.
Доверието към човека е огромна ценност.
Макар че, понякога губейки нещо ценно,
можеш да откриеш нещо, което няма цена.

Източник: Кухня, сеозн 2, епизод 19

Играейки в живота не забелязваме как той си играе с нас.
Той ни кара да пренебрегваме чувствата на нашите близки,
неразбирайки, че те са най-скъпото, което имаме.
Той ни подхвърля изкушения,
но веднага ни дава сили да направим правилния избор.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод

Интересно, как се чувства сапьора,
когато избира между синия и червения кабел?
Може би, както и ние, когато се чудим
да кажем ли горчивата истина,
или да я премълчим.
Но избираме, затваряме очи и чакаме.
Ще гръмне ли или не.
Всяка необмислена постъпка в живота ни е бумеранг,
който неизбежно се връща и болезнено се забива в челото ни,
опитвайки се да ни набие житейска мъдрост.
Но дори след това, ние често не си правим изводи.
Забравяме грешките си,
и пускаме отново безкрайното количество бумеранги отново и отново.
Според мен е по-добре да пускаме балони.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 17

Няма войни без загуби.
Понякога победата донася толкова загуби,
че повече прилича на поражение.
Войната винаги е непредвидима.
Твоят противник може да ти стане съюзник.
Най-много от войната страдат невинните,
които се оказват замесени в битката против желанието си.
Войната, това е път на лъжите,
и понякога излъган се оказваш ти самия.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 16

В живота, както и в игрите, настъпва момент,
когато трябва да минеш на следващото ниво.
При някои се получава много трудно.
Някои правят нещо тайничко в този преход…
…а при някои това става някак изведнъж.
И все пак животът се отличава от компютърните игри.
Защото минавайки на ново ниво в живота,
не е възможно да се върнеш назад.
И е добре, когато не ти се връща назад, когато промените ти харесват.
Много по-лошо е когато си мислиш, че нищо не се е променило,
а новото ниво всъщност вече е започнало.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 15

Не знам по кои закони на вселената работи това,
но всичко в живота се върти и се връща в стария си кръг.
Връщат се чувствата, с които си мислиш, че си се разделил.
Завръща се животът, който е можело да загубиш.
Но понякога се случват завръщания, които…
по-добре да ги нямаше.

Източник: Кухня, сеозн 2, епизод 14

Какво нещо е човекът?
Това е набор от навици, стереотипи, ценности, лични убеждения,
Но изведнъж се случва някаква глупост и навиците се изменят.
Аз мисля, че в този момент се ражда нов човек.
Внезапно се променяме заради любимата си.
Понякога човек могат да го променят хора,
които преди не е забелязвал.
А се случва някой да те промени теб, а ти него.
Тогава се раждат два нови човека.
Които сега сами ще се променят, един заради друг.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 13

Жената, това е пазителят на огнището.
Жената внася хармония в къщата,
а в замяна иска да се спазват някои дребни правила.
Но ако около огнището се появи още една стопанка,
тогава огънят може да се разгори прекалено силно.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Намесвайки се в чужд спор рискуваш ти да загубиш.
Да победиш в чужд спор можеш само по един начин –
да пренесеш себе си в жертва.
А в спор сам със себе си почти нямаш шансове.
Почти, но ги имаш. И понякога побеждаваш, без да забележиш.
Просто трябва да видиш момента.

Източник: Кухня, сеозн 2, епизод 11

Никога не знаеш къде ще те отведе пътят, по който вървиш.
Някого завежда там, откъдето му се иска по-скоро да се измъкне,
а някого там, където му се иска да остане по-дълго.
Всеки си има свой път.
Съгласете се, че е добре, когато живота ви дава втори шанс.
За някои, това е път, пълен с приключения.
Някои едва не излитат от пътя на много остър жизнен завой,
но по чудо успяват да се задържат.
А някой, оказвайки се на кръстопът, избира посока,
която засега не е ясно къде ще го отведе.

Източник: Кухня, сезон 2, епизод 10