“Но, аз я целунах, за Бога, да спомням си.
И сърцето ми остана на устните й.”

Фабрицио де Андре

“Love is not what you say.
Love is what you do.”

Снощи се скарах с приятеля ми.
Казах му да вземе каквото е негово и да напусне.
Той ме вдигна и излезна през вратата.

Източник: izvanredno.info

– Голямото ти сърце някой ден ще те погуби.
– Нима искаш от мен да го хабя с малко любов? Не обичам прахосничеството.
– Не. Само да се пазиш повече.
– И да издигна стени, вместо мостове?
– Недей да строиш мост до всеки. Така лесно ще те стигне предателството.
– Зад стените то е най-опасно. Не искай да предам себе си.
– Пази се. Само това казвам.
– От какво те е страх?
– От теб самата. Че ще си навредиш. Никой не е умрял от предпазливост.
– Но именно тя е убила най-много мечти и доброта.
– Не всичко, което виждаш, е каквото изглежда.
– И не всичко е такова, за каквото го набеждаваш. Откажи се. Няма от какво да ме пазиш.
– Не осъзнаваш. Не те пазя от другите. Пазя те от теб самата.
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите. Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. Защото не признаваш друга слабост, освен егоизма и закоравялата нежност. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души. Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки. Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Но любовта към теб те пази от счупване. И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна. Да го хабиш с по-малко обич преждевременно ще те убие.
– Страх ли те е?
– Теб страх ли те е?
– Не.
– Тогава и мен не ме е.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.
– Знаеш.
– Знам. Обичам те.
– Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.

Валентина Йоргова

Те това е истинска любов! 

Една жена можеш да я докоснеш с думи…
С пръсти…С устни…С поглед….
Но най-разтърсващото докосване е с грижа!
С уважение!
С подкрепа!
И най вече с обич!

Що е любов

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
На гладния – надежда, на сития – копнеж,
На силния – неволя, на слабия – кураж,
На веселия – милост, на тъжния – мираж,
На скромния – посока, на алчния – сърце,
На имащия – радост, на можещия – цел,
На гордия – утеха, на плахия – мечта,
На властника – боязън, на роба – доброта…
Любов е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал.

Надежда Захариева