“Ако нараниш добър човек, той няма да те нарани, ще го загубиш, а загубата на добър човек ще нарани теб. “

Източник: izvanredno.info

izvanredno.info

Аз казвам “Здравей!” на живите хора.
На тези – със слънце в душите.
Които с цветя и със птици говорят.
С усмивка изпълват си дните.

Аз казвам “Здравей!” на хора добри,
в които пулсират човешки сърца.
Които ти сгряват студените дни.
За тях – любовта е живот и съдба.

Аз казвам “Здравей!” на светлите хора.
Които докрай със любов се раздават.
С очите си звездни по-ясно говорят.
Такива – със обич във мене остават.

А лошите… Те сами се изтриват.
Не могат такива в мен да останат.
Със злобата своя в забрава се скриват.
За тях… съм застинала… Сляпа… и няма…

val – Валентина Цвяткова

Най-важният урок

Веднъж, за да усмири непрекъснато каращите се деца, учителката Хелън Мросла дала на учениците си следната задача: да напишат какво харесват във всеки от своите съученици. В края на урока събрала листовете и ги занесла у дома. През почивните дни тя обобщила резултатите и в понеделник дала на всяко дете лист, на който след неговото име следвало описание на качествата, които харесват в него останалите ученици.
Докато децата четели, се чували възклицания: „Наистина ли така мислят за мен? Не знаех, че ме харесват…“. Никой не обсъждал това в клас повече. Всеки прибрал своето листче и продължил напред. След няколко години едно от момчетата – Марк, загинало във Виетнам. Погребали го в родната Минесота. На погребението дошли приятели, бивши съученици, учители. На помена баща му отишъл при Хелън и й казал: „Искам да ви покажа нещо“. Той извадил от портфейла си смачкан, сгънат на четири лист. Било видно, че листът е четен и препрочитан многократно. „Това беше сред вещите на Марк. Той винаги го носеше със себе си. Познахте ли го?“ Това бил списъкът с положителните качества, които съучениците харесвали в Марк. „Много ви благодаря – казала майка му, – това беше много ценно за сина ни.“ В този момент се случило нещо изумително – един по един съучениците на Марк наобиколили учителката си:

„Аз още пазя моя лист в най-горното чекмедже на бюрото си“,

„Пазя моя в сватбения си албум“,

„Ето го, аз винаги го нося със себе си“,

„Ние всички пазим тези листчета“.

Това кратко упражнение по доброта, измислено от младата учителка, оставило неизличима следа в живота на нейните ученици. Всеки се нуждае от добра дума, от знанието, че останалите го виждат и харесват.

Ето и посланието на Хелън Мросла:

„Свикнали сме да сме заобиколени от много хора и забравяме, че животът ни един ден ще свърши. И ние не знаем кога е този ден. Затова, моля ви, казвайте на хората около вас колко ги харесвате и обичате и колко важни са те за вас. Преди да стане твърде късно.“

“7 герои” / 2006

Щом животните могат, значи и ние можем.
Всеки може да бъде по-добър, стига да поиска!
Нека всички да бъдем по-добри!
Извади на показ доброто в себе си, и го предай нататък!
Нека да направим света по-добро място за живеене!!!

Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!

На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира ”Оставка!”.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.

На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай в града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.

Боже, толкова хора без своя усмивка!
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички.
Сега!

/Васка Мадарова/

– Попитах едно детенце: Какво е любов?
То отвърна: – Любов е когато кученцето облизва лицето ти.
Засмях се…, но после детенцето добави:
– Дори когато цял ден си го оставил само и гладно.